Учителската емиграция в България

Учителската емиграция в България


Всички сме запознати с българската емиграция: това са младите хора, които, амбициозни и търсещи перспектива за развитие, не я откриват тук и затова решават да се насочат към чужбина – някоя по-голяма страна в Европа, а и извън нея. Това са най-често младите ученици и студенти, които имат за цел по-добро образование и по-добри възможности за кариерно развитие. Това са ученици, но вече и учители.

Учителите насочват бъдещето на една страна – младите. Идеята е те да бъдат обучени в определена сфера, образовани и възпитани и когато дойде моментът да се проявят в собствената си сила, да вземат в ръце онова, което е завещано от предните поколения. Каквото е образованието – такъв е и възпитаника. Ако образованието го няма, няма го и бъдещето. Значението на преподавателят е огромно, особено за трудните времена, в които се намира България вмомента. Е, него вече го няма.

Преподавателите следват примера на своите ученици и студенти и потеглят към точки извън границите на страната ни. И е донякъде логично. В Канада български учител изкарва по 6000 евро, а тук – едва 530 лева. Това са 4970 евро на година, в сравнение с учителите в Германия, които взимат по 50 хил. евро на година. Учителите в България са най-слабо платените от целия Европейски съюз. В България в момента работят 3500 учители, които са пенсионирани, но продължават да преподават, тъй като няма кой да заеме местата им. В същото време в педагогически факултети се обучават 10 000 младежи, от които едва 1% започват работа в България по специалността си.

Разбира се, заплащането не е единствената причина за емиграцията. Учителите в България са изключително пренебрегнати от страна на ученици, родители, управници и каквито и да било висши звена на образователната система. Думите им не биват чути и нищо около тях не се променя. Учениците не им обръщат никакво внимание, не показват интерес към предметите, които изучават, а родителите държат сметка за „грозния бележник“ на детето им. В следствие на това учителят се чувства ненужен в живота на обществото и губи всякакъв мотив да продължава работата си. По последни изследвания на ПИЗА българите са изостанали по знанията си с 5 години от първите в света – Китай. Тук се появява и ролята на семейството. Това дали един човек знае или не се дължи на това как е научено първо от родителите си. С две думи – ако тати ръководи голям бизнес и скоро трябва да го предаде да наследник, пък аз съм единствено дете, тогава за какво са ми тези ненужни неща като образование, владеене на чужд език, понетие от държавна икономика и прочие.

Това се определя и от друг важен фактор в страната ни. В днешно време е важно образованието дотам, че човекът да е с достатъчни знания (само на резултати, другото не е важно) относно работата, с която изкарва пари. Много от големите фирми не насочват вниманието си към хората със съответното професионално образование, а по-скоро към това какво могат да покажат на работното място – имат ли опит, знаят ли чужди езици и колко са на брой, а оценките от дипломи и прочие остават на заден план. Така се оказва, че един програмист всъщност не знае името на Апостола.  Също така много от младите се ориентират по-скоро към вземане и купуване на сертификати и по-малко към получаване на нужната квалификация чрез правилен избор на училищна и факултетна специалност. Разбира се, за това те не могат да бъдат обвинявани, тъй като, в страна като нашата, човек лесно сменя мнението и желанията си и не може на 18 години да поеме отговорност за цялото си академично развитие.

На младите, и по-специално на судентите, желанието за образование се свежда до това „да има тапия“, за останалото разчитат на личен опит, късмет, и връзки с правилните хора. По този начин те сами се принуждават да учат безинтересни за тях неща, поради това и изобщо не ги учат. Така постепенно оценките започват да се пишат по договорки или се плащат, а студентите излизат от учебното заведение с добри дипломи, които обаче прибират в някое шкафче и забравят за тях.

Липсва важността на образованието. То не е само за хляба, който ядеш, а и затова да имаш обща култура, дори и каквато и да било култура. Затова няма млади и мотивирани учители, поне не в страната ни. Това може да бъде променено. На първо място обаче трябва коренно да се реформира образователната система. По този начин мотивацията на учителите ще се възвърне и по отношение на заплащането и от морална гледна точка. На второ място трябва да се потърсят начини да се възспре и младежката емиграция, тази на студентите и учениците. В противен случай след няколко години български учители ще преподават на български ученици в Канада, а това е недопустимо.