Стресът покрай изпитие и как да се справим с него?

Стресът покрай изпитие и как да се справим с него?


Тема, която голям брой кандидат-студенти и кандидат-гимназисти напоследък обсъждат са наближаващите изпити и въпросът, който не получава еднозначен отговор: Как ще се справят?

Напрежението покрай изпитите е често срещано и дори нормално за всеки потърпевш, поради причината, че няколко месеца ще решат бъдещето му и това с какво ще се занимава. Притеснението дали ще успее и дали реално иска да се развива в това, което е избрал, се създава дори на подсъзнателно ниво. Причините са много, но повечето се дължат на това, че учениците не са уверени в себе си и нерядко си мислят за най-лошите последствия. А това, от своя страна, е провокирано от елементи от всяка сфера на личния им живот. Тук идва и проблемът: ако възприемем ученето като работа, то никога не би трябвало да навлиза в най-личното пространство на ученика. Той обаче се опитва да слее двете и да приеме бъдещето си в академичен и професионален план, като единственото призвание на съществуването му.

Един от основните елементи, провокиращи притеснението и стреса от наближаващия изпит е късното заемане с подготовката за него. Разбираме, че не ни остава достатъчно време и се опитваме максимално бързо да покрием целия материал. Това съответно означава тотално вглъбяване в учебници, помагала и други подобни, и посвещаването на цялото ни време от ежедневието само в една насока. Това е изключително нездравословно и не би довело до научаване на всичко, от което се нуждаем, тъй като човешкият мозък е определено създаден, за да обръща вниманиена повече от едно неща за 24 часа. При това положение от един момент нататък, започваме да се разсейваме и не оползотворяваме времето, което сме отредили за дадената цел. Затова би било по-добре времето да се разпределя по такъв начин, че да имаме възможност да извършваме всяка друга дейност, която е част от нормалния ни живот наред със самото учене. Това значи от време да време да се разсейваме, да намерим вид развлечение, което да ни откъсва от уроците и мисълта за наближаващите изпити. Може би ще излезем с приятели, ще почетем, ще спортуваме веднъж-два пъти в седмицата, или ще практикуваме каквото и да било друго хоби, което би довело до отпочиване на мозъка и подобряване на функцията му.Да се средоточаваме само в едно за прекалено дълго време не е добро за самата ни психика, не е и ефективно и е безмислено.

Тук обаче границата е тънка, защото прекаленото разсейване и обръщане на внимание само на развлечения малко по малко заема мястото на ученето и по този начин намаляваме възможността да се подготвим добре, а това пък, усилва стреса и така, нито се забавляваме пълноценно, а всъщност и не променяме ядрото на среса ни. Имайки предвид, че действително ни предстоят важни решения и трябва да се представим на ниво, наистина периодът преди изпитите е времето, когато трябва да се самопоставим в подготовката и в това какво би значило бъдещето ни за нас. Напълно нормално е да го сложим на едно от първите места в живота си и да се лишим, дори не напълно, от някои от безграничните си удоволствия.Трябва да опитаме да разпределим времето си по такъв начин, че да обръщаме внимание на целите си, но не прекалено много.
Нарежението ни също така може да бъде провокирано и от близките ни, вярваме или не. Става въпрос за нашите приятели, роднини и родители. Доста често е срещан стремежът да ни помогнат да направим правилния избор като всъщност ни демотивират и ни обясняват как няма да успеем, няма да постигнем нищо с това, което смятаме да следваме и как може би то не е доходоносно и не би ни помогнало в кариерно развитие и прочие. Слушайки ги, ние започваме да вярваме повече на тях, отколкото на нас самите. Това, което трябва да опитаме да направим е да се обградим с повече позитивни хора, да се дистанцираме от чуждото мнение и да се фокусираме върху собственото.

Друг проблем, който причинява стреса ни е неправилното учене. В зависимост от предмета, има различни видове учене, които ни носят максимална полза от материала и върху които трябва да се съсредоточим. Неправилното учене често води до ненаучаване, което предизва притеснение и паника, че материалът е прекалено труден за нас и няма да се справим, когато, всъщност, не е невъзможно, стига да знаем как. Към тази точка е добре да добавим и избора, който доста ученици правят, мислейки, че той е по-лесен, а се оказва точно обратното. Тъй като доста кандидат-студентски изпити представляват развиване на тема, кандидатите решават да използват зубренето като алтернатива на създаването на собствен текст. Този начин, може би помага често, но в повечето случаи натоварва мозъка ни прекалено много, поради факта, че се принуждаваме да пресъздаваме текстове и твърдения, които не са наши идеи, използваме стил на писане, който не отговаря на нашия и по този начин всъщност не развиваме пълния потенциал на мозъка си, а натоварваме една по-малка част от него, тоест само паметта. Ако се опитаме да разсъждаваме и да мислим вместо да наизустяваме, ще стигнем до извода, че изразявайки собствени идеи, ни е по-лесно да ги запомним.

Често, ако не ни се полага необходимия труд за подготовката за изпитите, избираме дори още „по-лесен“ начин за изкарването им, който обаче не ни дава достатъчна гаранция, по-често представлява поемане на риск и води ръка за ръка стреса със себе си. Става дума за преписването, използване на слушалка и прочие. Може би на пръв поглед си мислим, че това е по-лесно и ни спестява доста главоболия, но, дори да не го осъзнаваме винаги, немалко пъти се притесняваме дали ще успеем, дали няма да ни хванат и дали това, което пишем и даваме като отговори, е наистина вярно. Има много случаи за изтекли отговори по време на изпит които при излезлите резултати, се оказват грешни, а учениците, които са се възползвали от тях – подлъгани. Затова добро решение на въпроса с преписването е просто въздържание и насоченост към законно изкарване на изпита.

Не на последно място е редно да отбележим един от всъщност основните елементи, предизвикващи стреса от наближаващите изпити. Това е мисълта как, ако обстоятелствата не се стекат по желания начин, за нас няма друг път, няма бъдеще и трябва да изоставим мечтите и амбициите си. Този елемент е пряко свързан с неувереността. Трябва да бъдем винаги убедени, че ще успеем да осъществим целите си, независимо от нещата, които, по един или друг начин, объркват плановете ни. Друго, с което не помагаме на самите себе си, въпреки онова, на което ни учат останалите, е създаването на точно определен план за бъдещето и развитието ни. Да, хубаво е да знаем в каква посока вървим и какво би следвало, но стремежът да спазим всяка една точка от този план, често остава неосъществен. Това не значи, че с живота ни е свършено. Винаги трябва да търсим друг начин, или план Б и просто да не се отказваме. Прекаленото привързване към една бледа представа за бъдещето, която дори още не е реалност, ни кара да плащаме цена, на която не сме способни. Не трябва да налагаме академичното ни и професионално развитие като самоцел, тъй като животът никак не се състои само от това.

Автор: Цвети Неделчева.