Педагози алармират: „Новите учебни програми по БЕЛ са по-лоши от старите“

Педагози алармират: „Новите учебни програми по БЕЛ са по-лоши от старите“


Наскоро бяха публикувани за обсъждане новите учебни програми по Български език и литература за 11 и 12 клас. Основната промяна в програмата е, че произведенията в нея са подредени по теми, а не както до сега по автори и в хронологичен ред спрямо годините в които са творили поетите и писателите залегнали нея. Изучаваните произведения остават почти същите, като те отново са само на най-изявените български автори. Учители и преподаватели по Български език и литература веднага излязоха със становище че този начин за изучаване не е подходящ за учениците, тъй като ще ги обърка и затрудни.

От министерството в своя защита посочват, че идеята за промяна в реда на изучаване на произведенията по литература е свързана с това, че с разделянето на теми учениците ще могат да се концентрират повече върху дадените теми и да сравнят прочита на авторите върху тях. Темите залегнали в програмата са: родното, природата, смъртта, властта, миналото, любовта, вярата, трудът, изборът. ОТ МОН допълват, че по време на изготвянето на програмата са работили с над 80 учители и педагози които са подкрепили идеята. Те посочват, че ако някой има възражения относно новата програма е важно да ги посочи сега, за да може тя да се коригира при необходимост.

Кратка справка с новата програма показва, че е разменен предимно реда на произведенията, като някои отиват в 12 клас, някои други слизат в 11. Отпадат произведенията на Емилиян Станев и фейлетоните на Алеко Константинов. За сметка на това в програмата залягат „Бай Ганьо на гости“ и „Сватба“ на Никола Фурнаджиев.

Според педагози единственото положително нещо в промяната е добавянето на съвременни автори като Христо Фотев, Борис Христов и Виктор Пасков. В старата хронологична програма се изучаваха последни произведения на Димитър Димов и Димитър Талев творили до 50-те години на 20 век. Учители отдавна сигнализираха за този пропуск и посочваха, че масово учениците остават с впечатление, че българската литература завършва именно с последните двама изучавани автори.