Отношението учител-ученик или чия е отговорността за (не)образованието на младите.



Една от най-актуалните теми, свързани с днешното образование е т.нар. „младежка деградация“. Статистиката позказва, че учениците се справят все по-зле в училище и това оказва влияние и в личния план на всеки един от тях. За съжаление, голяма част от хората обвиняват единствено учениците, но не забелязват и другите фактори, оказващи влияние на образователната ни система.
Образованието на младите е нещо изключително комплексно. То зависи както от тях самите, така и от техните преподаватели, защото именно те са тези, които трябва да мотивират учениците, да ги накарат да си научат урока и да го запомнят. И под „мотивация“ не се има предвид ученикът да получи няколко двойки и това да бъде неговото наказание. За да бъде мотивиран, той трябва да види добро отношение от страна на учителя си, неговата непредубеденост, интереса му към предмета и към децата. Да бъдеш учител не бива да означава: да вършиш нещо, докато приключи работното ти време, за да получиш стандартната месечна заплата, с която да изхранваш семейството си. Не е редно да чуваме от устата на преподавателите думите: „Вижте, на мен така или иначе ми плащат, от вас зависи колко ще учите.“ Да бъдеш преподавател означава, от части, да бъдеш родител на възпитаниците си. Как един ученик да се старае в училище, когато дори самият му учител не се интересува от това какво той знае или от това какво самият той преподава? Един преподавател би трябвало да се вълнува от това, че учениците му завършват училище, а се оказва, че не знаят кога е основана българската държава или с кои страни граничи. Да, до голяма степен младите са тези, които трябва да се стараят, да присъстват в часовете и да учат, но ако някой от тях не го прави, то е защото му се позволява. Когато той види, че може да получи и 1000 отсъствия и все пак да завърши със същите оценки, с които завършва и неговия съсед по чин, който не изпуска час, естествено ще продължи да бяга. Не само това, дори и съседът му ще започне да бяга, тъй като не би било честно едни да се стараят и да учат, а други просто да имат остър и далечен поглед или интернет на телефона. И не е вярно, че учителите не виждат преписването. Може би, просто не им се „занимава”. Далеч по-лесно е да си затворят очите и да напишат на целия клас петици и шестици, така всички са доволни, нали? Никой обаче не мисли за това, че по-късно се оказва, че България е на второ място сред най-необразованите държави.

И следват въпросите за това как и защо сме стигнали до тук и разбира се, думите: „Едно време беше друго…“. Да, едно време наистина е било друго. Учителят, както и лекарят, е била една от най-престижните професии. Той е бил обичан от учениците си. Бил е изключително строг и в нечии очи дори „страшен“, но е бил уважаван от децата, не по друга причина, а защото и той самият ги е уважавал и те са виждали, че наистина е искал да ги образова. Защото едно време, не е било нужно да имаш две висши образования, за да станеш трудов работник, а всеки е излизал от гимназията с готова професия. В днешно време средното образование е сякаш формалност. Причината е, че учениците спират да учат, а продължават да си изкарват отличните оценки, след това стават техници, без да знаят, така да се каже „нито болче, нито гайка“. Истината е, че колкото и трудно да е за вярване, учителите също са „занемарили“ длъжността и задълженията си. Позволяват си повече снисхождения към учениците, допуска се лично отношение към определени деца. Има много примери за учители, отнасящи се зле с някои свои ученици, не оценяващи нито работата, нито старанията на учениците.

Ако гледаме реално, преди 50 години никой не си е позволявал да противоречи на учителя, но той от своя страна е вършел работата напълно коректно и е спазвал своята част от задълженията си точка по точка. Защото професията учител и работата с деца винаги е била отговорна. Грешно е да се мисли, че децата получават цялото си възпитание удома, тъй като половината им ден минава в класната стая. По сходна причина и думите „който иска да учи, ще учи“, срещани доста често от страна на учителите, които наистина са верни, стават напълно неуместни. Проблемът е, че едно дете в 5 клас, не би осъзнало колко важна информация може да получи в училище, докато не се сблъска с конкретен случай, в който ще му е необходима. Именно тук нужното място заемат учителите, както и родителите, за да помогнат на младите да вземат правилните избори. Преподавателят трябва да бъде пример за подражание на възпитаниците си. В днешно време той е доста често негативен. Тъй като учениците полагат усилия в предмета му, а той дори не им обръща внимание, даже напротив – толерира онези, които бягат от часовете му, пишейки им същите оценки, които пише на децата, учили много за дадено изпитване .Така цялото старание се обезсмисля.
Всички проблеми, споменати за образователната ни система в днешно време са разпространени в почти всички училища в страната. Въпросът е какво ни е накарало да стигнем дотук? Образованието на учениците и отношението ученик-учител действително е изключително комплексно и засяга много детайли, включващи дори заплатата на учителите или възпитанието на децата от техните родители. Но тази връзка, която се изгражда между двамата почти винаги е взаимна, иначе казано „каквото повикало, такова се обадило“ и по същата причина вината никога не може се търси само от едната страна.

Автор: Цвети Неделчева