Образование и ценности

Образование и ценности


Така зададена, темата изглежда обширна, сложна, дори скучна. Затова ще поставя въпросителен щрих върху понятията.

Какво е образование?

Образованието е свобода и всичко свързано с нея. Във всяко общество и епоха човекът е адектватен участник в социума, когато осъзнава своя потенциал. Училището има за цел да ни помогне да го открием и използваме творчески. Да ни даде мисловни, методически, научни и културни указания как да го управляваме. Застъпвам се за тезата на Мартин Лутър Кинг, според когото истинската цел на образованието е постигане на „интелигентност и характер”. Преминавайки през всички години на „мъчения” с геометрия, опити с физически закони, терзанията на Антигона и пр., ние всъщност правим нещо съвсем различно – учим се да грешим, да носим отговорност, да мислим така, че всеки от нас да изгради Собствена

Ценностна система

Тя е плод на достатъчния ни опит (в семейството, средата, училището и отношенията ни в тях) в разбирането на обществото и как действат механизмите му. Колкото по-богат е той, толкова по-пълни са ценностните ни ориентири в реалния свят извън училищните порти. Ако учителите са ни научили да броим, в живота трябва да сме готови да знаем и да решаваме какво да броим. Или по-ясно казано, колкото повече въпроси се научим да задаваме и на колкото повече места търсим отговори, толкова по-гъвкави, уверени, независими и конкурентоспособни ставаме.

Всичко дотук е описано в идеалния си вариант. Следващият абзац е за всички, които се съмняват в казаното.

Някои капани в образователните модели

Няма съвършена система. Много често учениците се чувстват ограничавани от своите преподаватели или родители. Сякаш са част от машина, над която нямат контрол. Изискванията, стандартите, оценките, задачите… Защо е всичко това? Защо да правя неща, които не искам? Защо някой трябва да ме учи кое е най-добро за мен? Бас държа, че 100% от нас са си задавали въпрос като този.

Защо да уча?

Незадълбоченият размисъл по този и по-горните въпроси се свързва с един непрепоръчителен извод: такъв е животът! Нали трябва да тренираш по модела „шеф – подчинен”. Нали все някога ще излезеш на пазара на труда и ще имаш шеф на главата? Някой ден ще се ожениш и ще се наложи да си „съобразителен”. За да имаш приятели, трябва да си мекушав…

Да спрем с примерите за нелепи стереотипи, които за съжаление витаят сред много съвременни общности, семейства и дори просветни дейци! Няма нищо по-стимулиращо от гореизброеното, в противовес на стереотипа да изберем образованието. Защото колкото повече се информираме, колкото повече експериментираме със знанието и комуникацията, толкова по-адекватен опит добиваме – както в професионалната, така и в битово-социалната среда. А знанието и опитът означават свобода да бъдем себе си. Е, тя се постига с учене. Точка!

 

Автор: Виргиния Калекова.