Момичета без шанс

Момичета без шанс


Знанието включва определена информация и факти от действителността, а и от миналото, които са станали известни някому както чрез образованието, така и чрез житейския опит, който всеки човек придобива. Но дали само опитът, който имаме ни е достатъчен да оцелеем и да изживеем достойно живота си?
Сега, когато четеш това, ти най-вероятно недоволстваш от многото си уроци или от трудните сесии в университета. А е много вероятно и да се ядосваш на всички, които са те задължавали или продължават да те карат да учиш?! Щом имаш такива проблеми, то ти си щастливец! Ти си роден в цивилизована среда, в която образованието не е право, а задължение.
И до сега се говори за неравенството между половете. Стотици години, например, отне на Света да допусне и момичетата до класните стаи. Защо? Откъде се появява разбирането, че учението е само за силния пол? Защо и преди не са забелязвали потенциала, скрит в момичетата?! Ако погледнем действителността, то тя е много ясна. Тя е еднаква във всички страни, без значение дали става дума за бял, черен или жълт. Факт е, че девойките проявяват по-голямо старание в училище. Желанието им е неимоверно по-голямо от това на момчетата. Дали това не им е останало генетично от „онова време”, в което те не са могли да се учат на четмо и писмо, а се е налагало да стоят вкъщи и да помагат на майките си?! Готвене, шиене, пране… това са били част от техните умения. Това е било тяхното училище. Но най-лошото е именно в това, че…това продължава да се случва в много краища на Света. За съжаление. Не, ние тук не говорим просто за Африка, или пък за някои азиатски страни. Проблемът е глобален. Традицията все още не успява да измести „нормалното”, „цивилизованото”. В Индия, например, та дори и в европейска България, често срещано явление е ранният брак. Не, не си мислете, че момичето ИСКА да бъде нечия съпруга на 10 години. Тя иска да учи, но тя няма мнение. Успява да усвои само някои основни знания, като например да пише, да чете. Понякога. На нея не й се дава шанс. А именно равният шанс е това, към което трябва да се стремим. И докато ти се оплакваш, че имаш много за учене, или че прекарваш в учене 12-18 години от живота си, в този момент хиляди момичета плачат за своето изгубено бъдеще, плачат за своите учебници…
За да не звучи прекалено общо, ще онагледя моите думи с една проста статистика. Около 20% от всички пълнолетни не могат да четат, нито да пишат. Броят на жените преобладава – 2/3 от тези 20% са именно жени. Жени, които никога не са могли да учат, които не знаят какво е училище. Къде отиде равенството?! В много държави жената служи единствено за раждане на деца. За нищо друго. Докато не се преборим с предразсъдъците на обществото, няма как да се случи промяната. Промяната включва и промяна в мисленето. Ако хората не осъзнаят нуждата от образованието, ако не разберат, че жената също е човешко същество и тя е тази, от която зависи бъдещето на поколенията, дотогава тези проценти ще останат същите, а може и да е по-лошо – ще се увеличават.
Образованото момиче не е нужно само на обществото, нито само на бъдещите й деца. Тези момичета имат права, които е нужно да бъдат реализирани, за да могат те самите да направят своя избор. Сами.
А ти сега продължаваш ли да негодуваш?