Какви са възможностите за успех пред младите в 21 век?

Какви са възможностите за успех пред младите в 21 век?


Със сигурност това е въпрос, вълнуващ много млади хора, които тепърва започват да се сблъскват с живота. В моментите, когато имат нужда от подкрепата на някого, който вече е изминал този път обаче, те не го откриват никъде. Да си успял българин на 21 години в днешно време звучи абсурдно. „Имаш още много хляб да ядеш“, биха ти казали в очите. Проблемът идва точно оттук.

Под думата „успех“, разбира се, не се има предвид огромна епохална крачка напред за човечеството. Има се предвид просто да се стараем и да успяваме да постигаме възможно най-доброто за себе си, когато сме във възраст, която трябва да ни подготви за по-нататъшния живот. Днешното младо поколение в България не успява да се развие по най-пълноценния начин в академичен план. Това е така поради много причини, някои от които са незначителни, но други заслужават всички да им обърнем внимание.

Неуспехът на младежите в 21 век в България до голяма степен се дължи на самите тях. Било то страх, мързел или просто нежелание, но всичко опира до мотивацията или нейната липса. Във възрастта от 18-24 години човек е изключително обвързан с емоциите си, съответно те контролират голяма част от светогледа му. Те, от своя страна, биват провокирани от хората около него, независимо дали пряко или косвено. Оттук, ако емоциите, предизвиквани от обкръжението, не са положителни, младежът изпада в меланхолия и възприема идеята, която почти му се натяква от „старото поколение“, а именно, че от него не става нищо. Изчезнала е приемствеността между поколенията, за да стигнем до момента, в който се делим на млади и стари.

Причина за това пък е липса на доверие. Останало е в страната ни впечатлението, че младите не разбират от нищо, те са мързеливи, чакат всичко на готово, търсят само най-лесното, не мислят за бъдещето си, а, ако мислят за него, то залагат прекалено много на родителите си, които могат да ги измъкнат от „пропастта“ на безработицата. И до голяма степен е така. Младият човек се страхува от факта, че в един, определен от световния стандарт на живот, момент ще трябва изведнъж да излезе от познатия дом и да започне почти от нищото, за да се изкачи по стълбицата на успеха, която е претъпкана с пречки и спънки, но която е прекалено вълнуваща, че те да са способни да го спрат. Страхът е нормален. Именно затова младите търсят подкрепа, упора у хората, които вече са минавали през този празен период на постоянно търсене и никакво намиране. Но не откриват дори това това. Поради това част от тях се закачат за родителите си, които биха ги поставили там, където ще се чувстват на място, а всъщност, може би, това изобщо не е призванието им. Залагаме на сигурното, но защото не ни се предоставя нищо друго. По същата причина големите градове са пълни с ресторанти, работещи със сервитьори на възраст до 30-35 години, които, защото са се постарали за сигурното и лесното, не са упели да постигнат повече. Заложили са по-скоро на парите, това, което би им помогнало да се издържат, отколкото на вид по-стабилен просперитет.

И кой би могъл да ги вини? Почти непосилно е за един младеж да се установи на сериозно работно място. Работодателите искат новоназначените им служители да имат опит в съответната сфера, с която ще се занимават. Разбираемо е, при положение, че, всеки загрижен директор, е загрижен основно за бизнеса си. Но опитът, който се изисква от един човек на 18-19 години е непостижим. Започва се един затворен кръг, в който никой млад българин не може да натрупа опит, поради факта, че на всяко работно място също се изисква предишен опит. Разбира се, всеки управител или директор би искал назначеният от него служител да знае как да върши работата си, съответно да я е вършил преди. Но, ако премахнем тази рамка, това ограничение, кой би могъл да научи и подготви един амбициозен млад човек, ако не най-опитните? Ако за един младши служител и за неговото обучение се инвестират достатъчно време и усилия, възрастта му не е от никакво значение.

Разбира се, това не значи, че на младите трябва да се осигурява и урежда готова работна позиция. Това е неетично и несправедливо. Но трябва да се дава възможност на онези, които искат да се борят за успеха си сами, да го правят и да постигат добри резултати. Защото, колкото и да не се замисляме, добрият резултат за един младши служител, впоследствие се превръща в добър резултат за цялото общество. На този етап резултатът е, че, по последни статистики, всеки осми студент заминава за чужбина, а всеки пети от тях няма намерение да се връща обратно. Което означава, от своя страна, че младежта в България е на изчезване. Това, освен че е неправилно, е и опасно.

Младите представляват бъдещето на една страна. Те са тези, които продължават „делото“, независимо от какво естество е то, продължават започнатото от предшествениците си. И тогава, когато трябва да бъдат научени и подготвени от тях самите как да се справят с „делото“, те срещат само обърнати гърбове към тях, безразличие и негативизъм. Тук остават точно онези невежи, мързеливи и уплашени млади хора, а талантите, знаещите и можещите работят в чужда страна за чужди пари. Това, което остава от младежта в България… никой възрастен не би искал и да си помисли, че един ден такъв човек ще управлява, ще лекува, ще преподава и ще заеме неговото място. Тогава защо ги гоним? Защо създаваме идеята, че тук не могат да намерят нищо добро, а в САЩ, в Германия и в десетки други страни, те ще открият това, което собствената им родина не може да им предложи?

За преодоляването на този катаклизъм има няколко метода, които са въведени отдавна, но сякаш не им е обърнато достатъчно внимание. Един начин за подготовка на младши служители са стажовете (платени и неплатени). Все по-често се срещат, което трябва да вдъхновява компаниите без тази практика, да я въведат. Платените стажове винаги са били по-привлекателни за младежите, защото, докато те се обучават, техният труд не е експлоатиран, те получават възнаграждение, макар най-голямата награда да е тази сигурност, която един стаж дава. Училищата, начални и гимназиални, тяхната работа е да учат. Да помагат на учащите да придобиват знания, които по-нататък да използват.

Въпреки че младежката безработица се дължи основно на това, че работодателите не желаят загуби по бюджета си, страхът от това е закоренен в морален аспект. Това разделение на „младо“ и „старо“ поколение, трябва да се притопи, докато накрая изчезне. Ако го няма доверието между два лагера, колегиалността е абсурдна.