Ансамбъл „Чинари“ предлагат задължително избираем предмет „Българска традиция – бит и култура“ от 1 до 12 клас

Ансамбъл „Чинари“ предлагат задължително избираем предмет „Българска традиция – бит и култура“ от 1 до 12 клас


Всеизвестният ансамбъл „Чинари“ с ръководител Асен Павлов предлагат да се въведе задължително избираем предмет в училище „Българска традиция – бит и култура“ от 1 до 12 клас. Нашият екип проведе интервю с г-н Павлов, в което той ни сподели повече информация за идеята.

Да започнем с предмета „Българска традиция – бит и култура“. Как решихте да споделите тази идея в публичното пространство?

След спектакъла на ансамбъл „Чинарите“, „Ние, българите“, на 24 ноември в зала 1 на НДК аз имах честта пред препълнената зала да обявя нещо, което ние от много време се опитваме да наложим в публичното пространство, разбира се, без да прекаляваме. Спектакълът-кампания „Ние, българите“ беше с послание в българското образование от 1 до 12 клас да бъде включен предмет „Българска традиция – бит и култура.“ Всичко това беше прието много възторжено, както и в множеството интервюта, но на другия ден се случи нещо, което ние въобще не очаквахме. Цялото интернет пространство беше залято от подкрепа към това. Разбира се, ние не сме единствените, които мислим или сме си мислили във времето.

Как се зароди тази идея?

Не заради фактът, че сме само част от ансамбъл „Чинари“, а защото сме част от българското общество, част от българската държава. Решихме да го направим първо защото в последните години, главата и самочувствието на нас, българите е сведена дълбоко надолу. Оказа се, че ние сме намерили онзи момент, когато българския фолклор е изритан от българското образование и някой продължава да иска да го изрита. Това значи ли, че образованието е това да пресметнеш 2 и 2, да кажеш коя година е създадено нещо в държавата или се е случила някаква икономическа катастрофа? Образованието е начин  на живот. Ако не те образоваме да знаеш как да живееш, ти не си образован човек. Виждаме големи математици, химици и специалисти какви неща произвеждат и с каква цел. Кое е онова образование, което те образова кой си, откъде идваш, как си оцелял? Замисляйки се човек, кое е онова нещо, с което ние можем  да повдигнем самочувствието и да допринесем?

Значи с няколко думи този предмет би възпитавал децата, а може би дори и родителите им?

Абсолютно! В момента в България има семейства, които не знаят един обикновен български празник.  Разбира се, ние не сме производители на нещо, за да вдигнем икономиката напред. Но човек, ако няма самочувствие, той не може да има нито икономика, нито култура, нито каквото и да е изкуство. Ние самите виждаме, че грамотния и интелигентният човек създава едно силно и здраво общество. Той създава семейства, живее по правилата  на съвременната демокрация. Единственото нещо обаче, което ни е останало, с което много трудно се спекулира, това са българската традиция, битът и културата. Няма как да се спекулира с нещо, което се предава в семействата, а фолклорът се предава там. Няма кой да го пренапише, както хората пренаписаха историята за много неща и се опитват да ни я втълпяват в учебници и къде ли не. Най-ценното е този словесен фолклор и традиция, която се предава в оцелелите истински български фамилии. В последните години много хора преоткриха фолклора. Защото, какво е посланието на фолклора? Красота, хармония, мир, разбирателство. Защо това нещо да не го изучават децата по един толкова естествен начин?

И все пак, какво точно биха изучавали децата?

Идеята е изграждане на образователната и учебна програма като съдържание на този предмет е децата в 1 клас да изучават основни неща, като традицията, която е най-обединяваща. Тя се дели на бит и култура, а те вече имат своите подразделения като различни теми, които ще се изучават по-нататък. Следващото нещо е децата от 1 клас да изучават нещата, които са касаели техните връстници в миналото. Тоест, децата как са се забавлявали. Взимаме абзац от исторически извор, да речем от средата на 18-средата на 19 век. Запознавайки един първокласник, не смятате ли, че той ще бъде провокиран да отнесе това нещо във времето и да го използва по най-добрия начин. Аз този предмет бих го поставил след българският език и литература на второ място. Предлагам, без да сме водили сериозни работни срещи със хората, от които зависи, този предмет да е 3 учебни часа в седмицата, като един самостоятелен и два часа блок. Разбира се, зад термините, които използвам сега, стои трудът на много хора. Изготвянето на учебното съдържание, съобразено с възрастта на децата, следва да бъде изготвено. Учебника аз няма да го правя.

Ще присъства ли в предмета елементът на танца?

Разбира се. Но това не значи, че децата трябва да махнат чиновете и да играя хора. Значи, че децата могат да гостуват на деца, които професионално се занимават с танци. Да посетят спектакли, концерти…

Получавате ли нужната подкрепа от хората? Говорим за учители, родители, ученици…

До този момент няма институция, личност, която да е написала или излязла в публичното пространство да каже: „Хора, , вие луди ли сте? Достатъчно децата си учат и си четат, сега и това на главите им.“ Нито от друга религия или етнос, никой, ние сме в България. Ти трябва да знаеш ние, българите кои сме, откъде идваме и защо сме с гордо вдигнати чела. И видях колко хора застанаха зад моята идея да се въведе този предмет, който да ни обедини. В момента върви някакъв обществен дебат, но не по телевизиите, както забелязвате. Там не смеят да говорят за това, защото това е много гореща топка за политическите игри на някои и те не могат да го играят. Ние, като жители, които си плащат данъците, нямаме ли право да кажем какво искаме да учат нашите деца?

Кой би преподавал този предмет? В момента има ли хора, които имат подходяща квалификация да преподават този предмет?

Казвам „да“, с оглед на това, че хора, които са завършили в сферата на музикално, песенно, танцово изкуство, етнографи, фолклористи, музиканти, имат основата да преподават този предмет. Те имат педагогиката като основен предмет, имат предметите, чрез които обширно и детайлно се запознават с българската традиция. Разбира се, че във времето това трябва да изкристализира. Това не е просто един фойерверк, който да гръмне и да бъде провален.

Значи, за да бъде преподаван този предмет от един човек, който да има цялостна квалификация, ще трябва да се въведе реформа и във висшите учебни заведения?

Реформа е силно казано. Колегите изучават предмети, които ще бъдат свързани с това преподаване. И най-важното, тези хора изучават педагогика. И аз не смятам, че в момента има някаква пречка, а, ако има такава, или някой не иска да ни подкрепи, нека каже, защото нашето послание за тази идея е отговор на официалните институции. Ние в момента се подготвяме официални писма и ще очакваме отговора на президента, на министър-председателя и председателя на Народното събрание. Ние очакваме от тях 2 неща: дали ще подкрепят инициативата и дали това нещо може да стане както едно време са го правели истинските българи – сядаме и го решаваме. Не го вкарваме отново в мъгла, в пречки, в прехвърляне на топката от институция на институция.

Значи прескачате министерство на образованието и отивате направо на големите институции?

Аз още в зала 1 на НДК казах: „Ако има някой от Министерството на образованието и културата, нека да ни подкрепят.“ Но в момента ние тези институции не ги търсим за нищо. Според мен в момента е излишно да се губи време с хора, които знаят, че от много време това витае в пространството, но никой не го хвана да го сложи в училището. Е, какъв е смисълът? Познавам голяма част от тях, там има много сериозни, образовани и интелигентни хора, но самата система не им работи. Нищо не им работи. Виждам какво се случва в училището по цял ден. Някой пак направи нещата без да се консултира с хората, които реално работим в образованието. Хората в Министерството не работят реално в образованието. Учителят е в основата на всяко едно общество. Учителят е този, който изгражда и най-добрия хирург и най-добрия полицай, той изгражда бъдещите ни президенти. Учителят е най-ценният за един военен. И, ако учителят не е позлатен и на пиедестал в днешно време… няма я България отдавна. Затова с този предмет, ние ще дадем работа и на български учители.

А знаете ли дали в другите страни има такъв предмет?

Не знам, не съм търсил обратна връзка, но пък за нашите училища този предмет на 100% се приветства от колегите.

През 2010 година получавате златна книга за принос към българската култура. Това би бил още един, и то голям принос. Как бихте се чувствал като носител на подобна чест? За вас като ръководител какво би значило това?

Отговорност. Идеята, пак казвам, я има и я е имало. Но така се случи, че ние я предложихме. Ние не искаме никой да игнорираме. Тук не става въпрос дали Асен Павлов или ансамбъл „Чинари“ са инициаторът. Става въпрос това нещо да се реализира. И ние след години да седнем като днес да пием кафе и да кажем: „Спомняш ли си какво си говорихме и, че наистина стана и, както си казахме тогава, имаше цел този предмет и тя беше да оцелеем ние българите. Тази цел беше постигната, не благодарение на идеята, а на пътя, който извървяхме“. Защото аз в момента мога да кажа 100 причини да не се реализира една идея, но мога да намеря 100 начина да я реализирам. И аз ще направя всичко възможно.

 

Асен Павлов сподели с нас и какво можем да очакваме оттук нататък. Следващият спектакъл, в който може да видим ансамбъл „Чинари“ ще се проведе на 17 декември. Той е традиционен и благотворителен. Казва се „Предколеден сън“. Средствата от спектакъла в кино-театър „Освобождение“, ще бъдат дарени на приятелка на ансамбъла и тяхна колежка в трудно здравословно положение. Отделно можем да очакваме много новогодишни участия, както и в град Варна. Също така Павлов Младши подготвя самостоятелен проект, който се казва „Мистичен ритъм“.

Асен Павлов сподели с нас нова идея за избиране на ден в годината, в който всеки българин да показва, че е горд с държавата си. Предложението му е освен мероприятията, организирани на този ден, хората да носят мотиви и символика от народните носии по съвременните си дрехи. Показа ни костюм на повече от 200 години.

Да, българката и днес е красива, тя се облича прекрасно, генетично е заложено в нас. Но, ето я шевицата, защо да я няма в съвременната дреха? По елегантен начин. Нека да бъде символика. Ето, нова инициатива, вие сте първите, на които я споделям. Нека един път в годината ние, българите, да се облечем с елементи на българските ни носии. На ревера, да речем, шивача ще ми направи една шевица с тази символика от шоплука. Ти, с това прекрасно сако ще си сложиш ревер или избродирано шалче пак с тази символика. Не да облечеш истинска носия. Ти представяш ли си лятото да ти облека този шаяк (груба вълна)? Не, разбира се. Но по този начин то ще изкристализира. Сега тези неща стоят в музея. Този шедьовър там, тази носия, която виждате е на повече от 200 години. Такова нещо не сте пипали в живота си. И това българска жена го е правила с ръцете си. Аз не знам какво реалити шоу може да е за едно дете, при което всичко около него е синтетика, да пипне истинската сърма(златна шевица). Сребърните и златните конци, които са в носията. И да каже, че това пра-, пра-, пра-баба му го е правила. Ти ще повярваш ли първо за тази красота? Какъв човек трябва да си, за да направиш такова нещо? Прост. Или както ни обиждат: „църволанко“.

 

This article has 1 comment

  1. […] Припомняме ви, че преди време от фолклорен ансамбал Чинари предложиха въвеждането на предмет – „Българска традиция – бит и култура“. Можете да прочетете интервю с ръководителя на ансамбъла тук: […]