43% от родителите нямат нищо против в класа на детето им да има ученик със специални образователни потребности.



Това става ясно от изследване проведено от национално проучване, проведено по поръчка на Центъра за приобщаващо образование. Отново 43% от запитаните, пък споделят, че нямат мнение по въпроса. 14% пък са твърдо против детето им да учи в един клас със свой връстник с увреждания.

Проучването показва още, че 22% от родителите имат опасения, че ако детето им е в един клас с дете с увреждания нивото на паралелката ще падне, а 11% заявяват, че изпитват притеснения от това, че ако детето им общува с дете със специални образователни потребности и то може да придобие подобни проблеми.

88% от изследваните родители на деца с увреждане споделят, че единсдтвеното място от което получават подкрепа, освен семейството е училището на детето им.

Над 70 % от преподавателите в родните училища пък твърдят, че се нуждаят от методическа подкрепа, за да могат да развият потенциала на всяко едно дете което обучават.

Изпълнителният директор на Центъра за приобщаващо образование Ива Бонева сподели, че няма яснота колко точно са децата със специални образователни потребности в страната, но и няма точен критерии по който едно дете да бъде определено като такова. Много малко от тези деца са минали ЕКПО комисия, която да определи състоянието им и повечето от тях остават недоразбрани от съученици и учители в училище.

Според нея толерантността се повишава, но все още е твърде ниска.

Ива Бонева, коментира също, че и учителите които преподават в класове с ученици със специални образователни потребности също неса подкрепени от държавата. Липсват полагала за работа с такива деца, липсват средства и за извънкласни занимания. Освен това в педагогическите специалности в университетите няма дисциплини свързани с работата с деца със специални образователни потребности. Освен това, въпреки че законодателството трябва да се допълни, тъй като в него има неизяснени казуси относно учениците със спезиални образователни потребности.